петък, 19 август 2016 г.
ДА СИ СПОМНИМ
Димитър
Илиев е роден на 11 октомври 1935 г. в с. Ружинци, Видинско. Завършил е
Институт за учители в София със специалност пеене и музика. От 1963 г. до
пенсионирането си е учител по пеене в гимназията в град Монтана. От 1974 г. до
1989 г. е методист по пеене и музика в Регионалната инспекция по образование в
Монтана. Създава и ръководи хорове в гимназията в Монтана, в читалището в село
Копиловци, мъжки хор на запасните офицери при Военното окръжие в Монтана,
духови оркестри и т.н. През 1988 г. ДИ "Музика" издава негов сборник
с авторски хора и песни. Пише маршове за духови оркестри. Член е на съюза на
българските музиканти и танцови дейци и Българския хоров съюз. Носител е на
държавни награди и златни медали и други отличия от наши и международни конкурси
и фестивали. Умира на 7 ноември 2009 г.
Автор
на книгите: "Вричане" в 6 части ; Сборник 1963 - 2009, 2009 г.
четвъртък, 18 август 2016 г.
КНИГИ
Радослав Игнатов
ВЛАДЕТЕЛ НА ДУМИТЕ
Когато заговорим за българския северозапад и
съвременната литература, на първо място просветва името на неподражаемия Йордан
Радичков, който възкреси света и живота
на потъналото в язовир село Калиманица и го направи метафора-символ в
световната литература, както Тихият Дон на Михаил Шолохов или Йокнапатофа на
Уилям Фокнър.
Друг достоен, талантлив калиманчанин се
оказва Радослав Игнатов. Изстрадано, пространно и обемно е неговото слово -
поезия, разкази, новели, повести и романи. Няма нищо общо със софистиката
течащата му като река реч, която е напълнена със смисъл, болка и
надеждотърсачество - почти самотно явление в днешното бездуховно време. Изобилното
по мощ и мъдрост поетично слово е дар Божи. За него в зората на
старобългарската писменост се моли Константин Преславски в „Азбучна молитва”:
„Но на мене сега пространно слово ми дай”.
Абонамент за:
Публикации (Atom)